Няма да изпадам в подробности колко тежко е и как се носи болката, че не си имал детство, дори да си вече на 30 години. Но едно от най-смазващите неща е апатията на всички близки и роднини около теб. Те не искат да видят слона в стаята. Не искат да се месят. Не искат да те питат дори “Как си?” в продължение на години. Не виждат синините на майка ти. А всички знаят. И ти знаеш, че те знаят, но трябва да мълчиш. И мълчиш с години. До момента, в който не можеш повече да участваш и разваляш “мълчанката” завинаги.
И правиш бранд за подаръци, в който искаш да се казва само истината. Хората да бъдат смели, емпатични и открити.
След това издаваш стихосбирка посветена на детството ти и даряваш 1.67 лв. от всяка продадена книга. Говориш пред стотици хора за този най-болезнен период от живота си. Приятелите около теб започват да споделят, че и техните бащи са били насилници. Започват да споделят все повече. Да пишат книги и те.
Но насилието не свършва. То е навсякъде около теб. И това те смазва. Обаче там в тишината чуваш гласове. Приближават се. Стават все повече. Това са твоите съмишленици, които носят факли и вече виждаш светлина в тунела.
Мили хора, много е важно да се подкрепяме и да сме емоционално открити. Само така ще бъдем по-силни и ще се преборим с неправдата около нас.
P.S. Мислих да не пренасям тази история в Компоти. Обаче проблемът с насилието става все по-голям. И вярвам, че всяко споделяне е важно за борбата ни. Затова направихме колекция продукти против насилието.
10% от печалбата на тази линия ще дарим на “Фонд жените, пострадали от домашно насилие”.
С много обич и подкрепа!
Любчето от Компоти
